Християнска философия

„...нека пристъпим към словата за богословието и в учението си се водим от Отца, Сина и Светия Дух, на които е то посветено, така че Отец да благослови, Синът да е съдеятелен, а Духът да духотвори или по- добре, така че да е единно и от едно Божество да низходи озарението- единящо разделено и разделено съединено, което именно е непостижимото.” (цитат от св. Григорий- "Пет богословски слова", слово XXVIII)

Един от най- разискваните въпроси в християнския контекст е за същността на Бога и Неговите ипостаси. Бог трябва да бъде мислен едновременно като един и трима. За човешкия разум е трудно да възприеме Неговите три аспекта хем като съединени в едно цяло, хем като едно цяло, от което те излизат. Понятието „атом” е неприемливо за Троицата, защото Божествената същност е разпределена в трите едновременно, затова Кападокийците въвеждат понятието „ипостас”. Ипостасата е всеки отделен представител на същността като носител на уникални свойства. По този начин се решава проблемът за Троицата- има една същност и три ипостаси. Бог има една същност, която сепроявява по равно в трите Му ипостаси. Всяка от тях има своя „задача” в устройството  на света, но те не губят единството си, благодарение на вътрешно същностната си енергия, чрез която ипостасите влизат една в друга (вътрешнотринитарна перихореза). Енергията (действието) принадлежи на същността (природата). Излиза от нея и се проявява чрез ипостасите. Трите испостаси на Бог са напълно равносилни, равностойни и едновременни във вечността. Нямат каузални отношения една спрямо друга. Същността не е автономизирана. Бог може да бъде познат по енергията. Природната енергия е вечна. Според Кападокийците принципът на същността е битието. Това е устойчива характеристика, която ако бъде променена, ще се говори за друга същност. Начинът на съществуване е този, който може да варира.

Бог Отец е този, който действа (благоволи, благослови). Създава света и го удържа. Твори от волята си. Волята принадлежи на същността. Светът е създаден, но е съвечен с Бога, защото се намира в ума Му и волята Му извечно. Отца е Творецът, който създава творението от нищо по Свой образ и подобие. Нещата нямат собствена спонтанност и не могат да възникнат без благоволението на Отца. Бог Отец е нероден, непричинен и е безсмъртен. Съществува от вечността и във вечността. Обединява в Себе Си минало, настояще и бъдеще. Творящата Му енергия е крайна, защото сътворява всичко наведнъж и приключва с този акт.

Бог Син съдейства. Той е несътворен, но е роден. Той е обединяващото между творението и Отца. Обединява в ипостасата Си две природи- Божествена и човешка. Около Сина се водят множество дебати. Тъй като съчетава две природи, Христос има и две воли, и две енергии. В някои моменти се проявява едната воля, а в други- втората. Двете природи не се сливат, всяка от тях запазва уникалните си характеристики. Те се намират във вътрешно общение и между тях протича енергиен обмен. Благодарение на това, човешката природа се изпълва с Божественост и придобива възможността за възкресение. Ролята на Сина е Спасението на човешката природа. Слиза на земята, за да изкупи греховете на хората и да спаси тяхната природа. Спасено може да бъде само това, което е възприето, затова Бог се превъплъщава в човешко тяло. И става едновременно изцяло човек и изцяло Бог, подобно на единението между душевната и телесната субстанция в човека. Чрез съдействието Си, Синът помага за запазването на сътворения свят. Всички Негови действия са едновременно Божествени и човешки. Синът е от Отца, но Отца не Го предхожда по време. Ипостасата на Христос е съставна.Човешката природа е въипостасена с Божествената. Двете природи не могат да се отделят и съществуват едновременно, но нито едната не изменя характерните си качества, нито другата. Ипостасата на Сина е единствената, която има телесност. Синът е наричан още и Бог Слово, защото разпространява Божественото учение сред хората именно чрез словесната способност. Дава личния си пример на всички люде, които искат да Го последват. И отново подобно на Него, те ще имат възможността да възкресят телесността си, ако следват праведния път. А тялото е много важно в християнската традиция. Без него няма как да съществува човек в целостта си, защото човекът е телесно- душено единство, където двете са с еднаква степен на значимост. Дори тялото е по- близо до Бога от душата, защото душата е тази, която желае и направлява тялото си. Нито един грях не е породен от тялото.

Светият Дух изпълва света с Божествената енергия, духотвори. Той също е вечен, несътворен и нероден. Светият Дух изхожда от Отца чрез Сина. Благодарение не Него може да бъде постигнато мистическото енергийно познание. Чрез действието Му се случва просветлението. Светият Дух се влива в човека и му позволява да се доближи до познанието за Бога. Светецът има възможността да познава Бог непосредствено, не са необходими разумни и сетивни възприятия. Може да говори за мистичното този, който има мистичен опит- вдъхновение от Светия Дух. Действието на Светия Дух в света се проявява вечно. Той е този, който дава живот на тварите. Когато ги създава, Бог им вдъхва душа, за да могат те да бъдат подобни на Него. Светият Дух е този, който е винаги и навсякъде около нас. Изпълнява ролята на Утешител. Всичко, което е станало, е чрез Светия Дух. Чрез Светия Дух става и единомислието.

Чрез единението на трите ипостаси се извършва едното дело на Бог. Той създава света и го удържа. Нещата, които Бог е сътворил в света са очевидни, затова няма извинение за тези, които не вярват в Него. Бог е един, неделим, нетелесен и непознаваем непосредствено по същност. Познанието ни за Него е косвено на базата на проявленията Му. Дори ангелите нямат възможността да наблюдават Божествената светлина директно. Тя  е събрана в цялата си интензивност в същността на Бога и се разпространява около Него, като колкото повече се отдалечава, толкова повече избледнява. Въпреки че Божествената истина никога не може да бъде достигната от простите човеци, нейното дирене никога не трябва да се прекратява. То е полезно и спомага за спасението на човека. Но този стремеж и разсъждение неможе да бъде безграничен. Трябва да има мяра, защото иначе  човек може да изпадне в заблуждение. Най- важното е действията да са съобразени с Божията промисъл, да се спазва благочестието. Не всеки има дарбата да философства за Бога. Необходима е определена нагласа. За да се постигне някакво познание за Бога, по- скоро трябва да се отърсим от разума и това, което може да се изведе от него, защото Бог надхвърля всеки разумен опит, който можем да си предствим. Григорий казва, че ако е лесно да постигнем познанието за Бога, то тогава може би ще се окаже и лесно да се разделим с придобитото. Трудно придобитото се оценява повече и се пази, докато лесно придобитото бързо загубва стойност. Възможно е също и нас да ни сполети съдбата на грехопадението, да се възгордеем и да претърпим падение. Затова Бог не може да бъде познат, това остава като възмездие за праведниците в отвъдния им живот. Важно е да има търпение, защото от прекалено желание може да се направи много голяма грешка и вместо да се доближим до Бог, съвсем да се отдалечим от Него.