Социална философия

"Чужденецът" на Алфред Шютц

Студията има за цел да изследва ситуацията, в която се оказва чужденецът, когато се опитва да попадне в дадена социална група. Под ‘чужденец” се разбира възрастен индивид от нашето време и цивилизация, който се опитва да бъде приет от групата, към която се стреми. За разлика от социолога, който се явява като наблюдател на социалния свят, деецът в него го преживява като поле за своите действия и по- малко като обект на мислене. Организира знанието си за социалния свят благодарение на релевантността му към неговите действия. Заинтересован е от елементите, които са в неговия обсег. Интересува се в различна степен от елементите, които могат да му бъдат полезни, не се стреми да се запознае напълно с всеки от тях. Целта е степенувано знание за релеевантните елементи. Степента на желаното знание съответства на релевантността му. Знанието на действащия човек за света не е хомогенно. Не е кохерентно, защото интересите на индивида не са вкарани в кохерентна система, те постоянно се променят. Човекът е заинтересуван от знанието си само частично. Знанието му не е последователно. Системата на това знание дава привидна кохерентност, за да може всеки да разбира и да бъде разбиран. Всеки член на групата възприема като даденост схемата, която му е зададена от предшествениците. Това е културният образец, функцията му е да елиминира проучванията на всеки по отделно и да даде готово знание за постигане на резултати в различни ситуации. Подменя проблематичното със самообясняващото се. Това е „мислене както обикновено”. За да се поддържа то, са необходими някои допускания: че животът ще продължава да бъде такъв, какъвто е бил досега, че можем да се уповаваме на знанието, което ни дават предшествениците, дори да не знаем произхода му, че е достатъчно да знаем нещо за общия характер на нещата, че схемите и основните допускания не са наше лично дело, а са всеобщи. Ако някое от тези допускания стане невалидно, мисленето както обикновено става нефункционално. Тогава възниква криза, която отхвърля системата от релевантности. Чужденецът изживява лична криза. Той не сподела тези основни допускания. Принуден е да поставя под въпрос всичко, което е безвъпросно за членовете на групата. За групата той е човек без история. Първоначално се явява като страничен наблюдател за културния образец на групата, към която се сртеми. За да престане да бъде чужденец, той трябва да я възприеме като елемент от своя свят. Предишните типологии, които е приел на готово се разпадат. Картината, която има чужденецът за новата група в своята домашна група е неадекватна. Знанието, което тя предлага няма за цел общуването между двете групи, а просто възможна схема за интерпретация на чужда група. Това знание е изолирано. Членовете на чуждата група го възприемат като невъзприемчиво и безотговорно. Чужденецът открива, че очакванията му се различават от нещата в новата група. Картината за културния образец и схемата на интерпретация се обезсмислят. Чужденецът трудно намира ориентир за придвижване в схемата на новата група и вече не може да разглежда себе си като център на движението. Трябва да преведе понятията на съответната културна интерпретация с еквивалентни за неговата група, ако има такива еквиваленти. Но тогава разбирането на чужденеца за културния образец отново няма да съвпада с това на членовете на групата. Трябва винаги да има предвид разминаванията в тълкуванията. Когато по този начин е натрупал знание за новата група, чужденецът може да започне да го използва като схема за своето изразяване.

Езикът може да бъде превеждан с еквивалентности на други езици, но трябва да се има предвид, че възниква под определен ореол от ценности и отношения в съответната култура, който остава непреводим. Всяка дума може да има определено значени, но тя придобива и множество съпътстващи значения, които зависят от контекста и от културната нагласа. Всяка група има свой собствен код, който могат да разберат само онези, които са част от тази култура. Автентичната схема на изразяване се владее само от членовете на групата, един чужденец никога не може да я усвои до такава степен. Членът на една вътрешна група обхваща само с един поглед социалните ситуации, в които попада. Действията му показват белезите на привичност, автоматизъм и полусъзнателност. Това е благодарение на културния образец, който създава типични решения на типични проблеми. Колкото по- малки са отклоненията от анонимно типизираното поведение, толкова по- голям е шансът за ефикасност на възприетата схема на действие. Това се отнася с особена сила към социалното взаимодействие. Всеки партньор, който действа типично, очаква и другият да действа също така типично. За израсналите с даден културен образец, ефикасността на рецептите за действия, типичните и анонимни нагласи са „неща, разбиращи се от само себе си”. Шютц смята отношението между обективен шанс, типичност и релевантност за много важно.

За чужденеца образецът на новата група не гарантира обективна възможност за успех. Тя по- скоро трябва да бъде проверявана стъпка по стъпка. Чужденецът трябва да дефинира ситуацията. Не може да разчита на своите очаквания за реакции на членовете на групата. Групата, към която се стреми не е убежище за чужденеца, а по- скоро приключение. Не е саморазбиращо се, а предмет на изследване. Чужденецът има критична нагласа към новата група, затова той е доста обективен. Опитът му го е научил, че старите му разбирания могат да го доведат до грешки, той се стреми към пълно разбиране на новата среда, вижда надигаща се криза, докато членовете на групата не забелязват.

Членовете не групата често основаелно се съмняват в лоялността на чужденеца. Когато чужденецът не иска да замени изцяло стария си културен образец с новия, той остава на границата на два културни свята и не знае към кой да пинадлежи. Бива обвиняван в неблагодарност, защото не приема, че предложеният образец му дава сигурност и убежище. Членовете не групата не разбират, че той приема този образец като лабиринт на несигурност.

В заключение Шютц казва, че чуждостта не се отнася само до социалната интеграция. Това е обща категория на нашата итерпретация на света. Когато се сблъскаме с нещо  непознато, ние започваме процес на проучване.  Още за Алфред Шютц