Социална философия

Структури на жизнения свят

Алфред Шютц размишлява върху структурата на т. нар от Хусерл „жизнен свят”. Хусерл показва, че нашето мислене се реализира чрез идеализациите „и така нататък” и „аз мога отново и отново”. Първата показва, че постигнатите положения ще бъдат валидни и винаги, а втората- че занапред човек би могъл отново да постига нещата, които е постигал вече. Допускат се три константи: за структурата на света, за валидността на нашия опит и за нашата сподобност. Тези допускания остават валидни само докато не бъдат проблематизирани. Константите се наричат ощ безвъпросни. Решението на проблема е чрез разпитване, те отново да се сведат до безвъпросни. Шютц формулира няколко въпроса около тези безвъпросни: как се достига до поставяне на проблем; кое е релевантно за решаването на даден проблем; кога решението му ни се струва достатъчно?

По- важно е разглеждането на безвъпросния жизнен свят. Съществува слой на преживявания в момента, в миналото и в бъдещето. В тях се извеждат заключения на основата на аналогии с преживяното. Шютц нарича тези зони актуален, възстановим и достижим обсег. Нарича слоя на социалния жизнен свят свят на непосредствения социален опит.  Субектите в него са наши ближни. Те знаят един за друг, благодарение на многостранното типизиране. Могат да въздействат един на друг.

Знанията на един субект съответстват на личния му опит в малка степен. Те са извлечени от социума или са му предадени от родителите. Тези знания се приемат като безвъпросни. Според Уилям Джеймс знанието може да се раздели на „познаване отблизо” и „знаене за известното”.

Знанието, което индивидът има в наличност се нарича запас от знания. Подразделенията му са степени на близост. Ситуациите, през които преминава индивидът трябва да бъдат дефинирани. За него обособилите се елементи от структурата на света се намират в смислови взаимоотношения. Въз основа на тях той си прави жизнен план, който зависи от текущия интерес на индивида. Това се нарича мотивационна релевантност. Тя може също така да бъде наложена отвън. Тематичната релевантност поставя под въпрос релевантния момент в мотивационната релевантност. Отнася се към нашето познаващо съзнание. Проблемът тук трябва да се реши практически, теоретично или емоционално. Решението се отнася към актуално достижим и подреден запас от знание. Не всяко знание, обаче, се отнася към решаването на проблема. Голяма част от запасите ни нямат връзка с темата. От тук следва третата релевантност- интерпретационна. Отношението й към тематичната и мотивационната релевантност се приема за безвъпросно.

Знанието ни за жизнения свят е знание за типичността на предметите и процесите в него. Всяка типизация е проблемно релевантна. Типовете носят „индекс” за проблем. Предварително познатите типове стават интерпретативно релевантни на актална тема. Дадена ситуация би могла да бъде тълкувана като атипична, ако е несъвместима с предишни типизации или би могла да бъде направена съвместима с тях. Интерпретативно релевантните елементи се намират в смислова връзка помежду си. „Довеждането до съвпадение” не е пасивен процес. Изборът на релевантен материал в дадена ситуация е резултат от научаване. Той се превръща в рутина.

Шютц прави някои уточнения по този впрос. Придобитото типизирано познание е материал, който преди е бил достатъчен, за да превърне тематично релевантните проблеми в безвъпросни. След разрешаването на проблем, типизациите оформят демаркационна линия между изтълкуваните и изместените хоризонти. Всички проблеми се намират във взаиовръзки помежду си, а тематичните релевантности образуват системи.

Много е важно пробелмите да бъдат виждани, дори когато не могат да бъдат превърнати в безвъпросни. Хусерл казва, че човек живее в своите действия, държи релевантностите в ръцете си. Необходимо е обръщане назад, за да се видят връзките и системите на релевантностите. Учението за релевантностите е от много съществено значение за социалните науки. Те изследват културната обусловеност на системите на релевантност и типизацията на придобитото знание.

В заключение Шютц казва, че общуването с другите в жизнения свят предполага сходни структури на релевантностите. Още за Алфред Шютц