Философия на фотографията

На снимката е показана сцена в ресторант. Загатнато е, че става въпрос за вечеря, тъй като дневна светлина не се вижда, прозорецът е тъмен и очевидно има само изкуствено осветление. Светлината се концентрира върху чашата на масата,  присъства слабо и в някои от останалите обекти под формата на отражение и отблясък. Първоначално изглежда, че основният обект е чашата. Тя се намира на преден план и почти централно в кадъра, а светлината се отразява точно в средата й, сякаш е нейна ос, като че ли чашата излъчва своя собствена светлина. Приборите за хранене изглеждат непокътнати, което предполага, че храненето още не е започнало. Питието в чашата по- скоро наближава към привършване, което може би означава, че е накакъв аперитив преди вечерята. На следващия план се вижда отворената мъжка чантичка, върху която пада сянката от чашата. Тези два обекта правят много добра композиция от форми и цветове. Има идеална подреденост- чантичката е успоредна с ръба на масата, а чашата е на равни разстояния от двата ръба и изглежда в някакво единство с чантичката. Двата предмета и тяхното излъчване ни препращат към друг обект, от който се вижда съвсем малка част. Това е човекът в дясно на кадъра. Едрата структура на ръката му ни показва, че е мъж и близостта му до другите два обекта подсказва, че той е собственикът им. Чашата, от която мъжът е пил го символизира и всъщност той се превръща в основен обект на снимката, независимо, че присъства севсем бегло на нея. Не е ясно накъде гледа, дали има други хора на масата, с които събеседва, нито каква точно дейност извършва. Отвореният цип на чантичката може би означава, че наскоро е извадил нещо, което в момента държи в ръцете си. Тази идеална подреденост на предметите на масата символизира и неговото душевно състояние, предметите са подредени като идеи на идеално чистата бяла маса, а човекът трябва да намери начин да въведе ред и в живота си, целите си и мислите си. Повърхността на масата е толкова гладка, че всички предмети оставят отражението си върху нея, също така би могла да бъде наранена със съвсем леко одраскване, подобно на човешката душа. Ризата на мъжа е в абсолютен синхрон с останалите цветове от композицията. Представлява същия бял фон с разпилени по него мотиви. Но мъжът е някакси отдалечен от останалите обекти. Чашата и ножовете не влизат в употреба точно в този момент, което напомня за някаква самота. Всеки стои на мястото си и сам говори за себе си. Чувства се някаква студенина, за която допринасят и цветовете. Отвореният цип на чантичката символизира готовността за някакво ново събитие, нещо различно, което да донесе някаква промяна в сивотата и празнотата, малкото останала течност в чашата е като последната глътка надежда в свечеряването. Въпреки че слънцето се е скрило, изглревът винаги предстои... Това, което остава невидимо за зрителя е цялостният образ на мъжа. Не може да се разбере неговата възраст, не се вижда лицето му и зрителят по нищо не може да разбере кой е, от каква нация е и какви точно са събитията в живота му, но е достатъчно да видим малка част от него, за да разберем за съществуването му, а също така бихме моли да съдим за него, дори и изобщо да не влизаше в кадъра. Достатъчни са останалите обекти на масата, които в себе си носят символа за притежателя си. Може би той не се интересува от нещата, които го заобикалят в момента и от конкретната ситуация и съвсем случайно се намира в точно този ресторант. Невидима остава и останалата част от обстановката, не знаем дали има други хора, къде се намира това място и каква е заобиикалящата го реалност. Знаем само за присъствието на автора на снимката, който се изказва достатъчно красноречиво чрез избора си на кадър. Показва чашата в целия й блясък, въздействието й е толкова силно, сякаш тя сама може да проговори всеки момент, а цялостният образ на мъжа просто не е необходим за предаването на идеята. Достатъчно е беглото му присъствие само като завършек на сцената, а най- важна е ризата му, чийто вид допълнително засилва усещането, което създава масата. Като че ли чашата се явява като граница между две реалности. От лявата й страна се чувства много повече топлина, която контрастира с другата половина на кадъра. Чистотата на линиите създават усещане, че нещата в света, емоциите, чувствата, отношенията и преживяванията биха могли да бъдат подредени идеално, но на заден план хаосът е очевиден.