През 1994г. се извършва двойното убийство
на бившата съпруга на спортната звезда Орентал Джеймс Симпсън- Никол Браун и
нейния приятел Роналд Голдман. Разследването веднага се насочва към Симпсън
като главен заподозрян. Открити са редица доказателства, които водят до него-
шапка и ръкавица, по които има следи от неговата кръв, също и кървава следа,
отново от неговата кръв, която води към изхода на къщата, в която е извършено
престъплението и по колата му. Другата ръкавица пък е намерена в двора на неговата
къща. На местопрестъплението има и кървави стъпки от обувки с неговия номер, а
в спалнята му са открити чорапи, попити с кръв. Всичко това неминуемо води до
повдигане на обвинение срещу Симпсън. Освен това, причината за раздялата му с
Никол е системен побой, който той й е нанасял. Тя се страхувала от него и
подавала множесетво оплаквания в полицията. Свидетели заяввяват, че той
заплашил да я убие, ако я види с друг мъж, а тя очевидно продължила живота си и
се срещал с мъже след развода. Това допринася за изграждането на мотив за
убийство. Убийството е извършено с нож и се оказва, че Симпсън наскоро е купил
нож, подобен на този, с който е извършено престъплението. Също така, веднага
след като е извършено убийството, Симпсън заминава извън града, което също кара
обвинението да смята, че той е виновен.
Делото срещу Симпсън се прочува като Делото на века. То е най- обсъжданото в
САЩ, а Симпсън е най- прочутият обвиняем. Делото продължава 9 месеца- най-
дълго воденото дело в щата Калифорния. В защитата си обвиняемият има 11
адвоката, а 25 прокурора се опитват на всяка цена да го вкарат в затвора.
Симпсън през цялото време пледира невинен.
Възниква въпросът дали Симпсън не е
натопен в убийството. Вземането на кръвни проби и анализирането им се забавя
твърде дълго, в резултат на което част от кръвната проба на Симпсън липсва и се
открива възможността тя да е подхвърлена на местопрестъплението. А когато той
научава за убийствата, сам изявява желанието веднага да се върне в града,
вместо да се укрива. Това изглежда като поведение на невинен човек. Също се
разбира, че обвинението разполага със скрити свидетели, а други са
пренебрегнати като такива и не са изложени показанията им. Тези факти дават
основание да се смята, че Симпсън е нарочен. Защитата дори обвинява един от
полицаите в подрхвърляне на доказателства. Върху този въпрос се води
допълнително разследване. Тъй като Симпсън е чернокож, защитата му се опитва да
го представи като жертва на расизъм. Системата на правосъдието се управлява
предимно от бели.
В един момент се открива несъответсвие
между степента на разлагане и съдържание на ДНК в кръвни проби, които би
трябвало да са идентични. Това кара журито на процеса да се усъмни най- после
във вината на Симпсън. В крайна сметка го обявяват за невинен, което кара всички
чернокожи да тържествуват, а белите са разочаровани.
Оказва се, че тази история е един истински
симулакрум, създаден на базата на войната между бели и чернокожи. Симулакрумът,
както казва Жан Бодрийар, е измислена реалност, която замества истинската с
някаква цел. В случая мотивът е с политическа основа. Разиграва се цирк, при
който прокуратурата, която е олицетворение на властта, трябва на всяка цена да
спечели. По този начин тя би показала надмощието си и превъзходствто на белите
над черните. Създава впечатлението, че си върши работата и отвлича вниманието
от евентуални тъмни действия в държавата. Чернокожите винаги са били поставяни
като втора ръка хора или по- скоро с дефицит на човечност, затова най- лесно е
да се вземе един такъв за жертва на системата. Както казва Бодрийар в
„Предшествието на симулакрума”, „симулацията е свят на халюцинацията за
истината, на изнудващото реално, на убийството и историческата (истерическата)
ретроспекция на всяка форма- символ- убийство, чиито първи жертви са диваците,
но което отдавна е засегнало всички западни общества.” Симпсън се явява като
символ на по- ниското общество, което е способно на най- ужасните неща. Пиер
Бурдийо говори за символния капитал, който може да бъде и културен и който се
схваща от участниците в социума, те го схващат и познават благодарение на
съответните категории на възприятие. В конкретния случай можем да
интерпретираме ченрнокожите като един такъв капитал, масово възприеман
отрицателно. Оттук директно следва възможността за символно насилие. Този,
който упражнява символна власт се възприема с почит. Това насилие води до
преобръщане на контекста, в който се извършва измамата, където управляваната
страна изпитва симпатия към управляващата. Затова и много хора биха били
доволни, ако Симпсън беше признат за виновен и осъден. Тогава тяхната симпатия
би била оправдана и те спокойно ще могат да кажат, че властта си върши работата
и наказва убийци.
Според Бодрийар скандалът се използва, за
да се укрепи даден политически или морален принцип. Можем да наблюдаваме
няколко типа симулакруми, които той описва. Както вече споменахме, симулакрумът
може да се използва, за да прикрие или замести истинската реалност, може да
служи като отдушник за нея. Също може да се създаде, за да се скрие всъщност липсата
на един даден реален свят. Може да се използва и като прикрите, заблуда, в
която се оказва, че самият симулакрум е реалността. Мислейки си, че избягваме
симулакрума, ние всъщност навлизаме в него и в крайна сметка се оказва, че
всъщност той е реалният ни свят. Логиката на симулацията няма нищо общо с
логиката на фактите. При симулацията е характерно следване на модел. Фактите в
нея възникват в точката на пресичане на моделите. Фактите и моделите се
объркват, следването се губи и се получават множество възможни интерпретации.
Симулакрумът е способен да създава противоречиви явления. Така и тук създава
престъпление, за да покаже как се бори срещу престъпленията. Реално, властта е
немощна и си търси изкупителна жертва, за да се покаже като по- силна,
отколкото е. Тук идва и пропагандата, която, според Жак Елюл, създава свят,
който е паралелен на реалния. Продуцират се представи и събития, които не
отразяват реалността, но са по- истинни от нея. Така в случая на Симпсън се
изгражда една постановка, която на пръв поглед изглежда съвсем правдоподобна и
несъмнена, а вярното решение в нея е първото най- очевидно и най- близко до
ума. Но когато се направи по- подробно разглеждане на ситуацията може да се
установи, че тя всъщност изобщо не е действителна. И ако тази пропаганда успее
да заблуди масата, тя ще може да я контролира много по- лесно. В пропагандата е
абсолютно възможно да се правят логически невалидни и произволни заключения.
Затова и Симпсън моментално е изтълкуван като виновен.
Също така, това, че Симпсън е биел жена
си, се приема като предпоставка, за да се заключи, че я е убил. Но тук липсва
вторапоставка, която да свърже тази следствието. Така поставено следствието, би
могъл да се изведе следният силогизъм:
Всички мъже, които посягат на жена си саубийци.
Симпсън посяга на жена си.
Симпсън е убиец.
Това заключение очевидно е
грешно, защото не всички побойници са убийци. Друга логическа грешка, която се
забелязва при разглеждането на този случай е извеждането на присъствието на
Симпсън на местопрестъплението от това, че там е открита негова кръв. Това е
така нареченият псевдо Модус поненс, за който е характерна размяната на местата
на причината и следствието. Истинският Модус поненс изглежда по следния начин:
(a→b).a→b
В този случай, обаче, се наблюдава
обръщането му:
(a→b).b→a,
което е невалиден извод според
законите на логиката или иначе казано, излиза следното:
Ако
Симпсън е бил на местопрестъплението, там ще има негова кръв.
На
местопрестъплението има кръв на Симпсън.
Симпсън е
бил на местопрестъплението.
В много
подобни случаи това противоречащо на логиката доказателство е напълно
достатъчно, за да се изкаже със сигурност нечия вина, но формлно погледнато, то
не е валидно. Тази грешка е доста често срещана, защото изводите, които правим
ни звучат интуитивно верни в повечето случаи. В случая на Симпсън първоначално
се игнорира възможността неговата кръв да е попаднала на местопрестъплението по
друга причина, освен ако той не е бил там. Но всъщност съществуват много
варианти. В крайна сметка той има щастието, че защитата му много убедително
настоява за невинността му и в пробата от кръвта му се открива примес на
течност, използвана за съхраняване на пробите, която не би трябвало да бъде там.
Също така принципно не е изключена и вероятността медицинското изследване да
греши или самото то да е подправено, ако някой много иска да го натопи. Ако
означим неговото присъствие на местопрестъплението с a, подхвърленото доказателство с b, грешката в изследването с c, подправянето на самия резултат от изследването с d, ще получим, че причината за наличие на ДНК на Симпсън на
местопрестъплението е aVbVcVd,
където можем да отречем който и да е от компонентите. В този случай се използва
един класически софизъм, при който не се гледат фактите и това, което казва
обвиняемият, а се взима предвид само това кой е и автоматично се заявява, че не
казва истината. Пропагандата е изградена на базата на един предразсъдък,
насаден в съзнанието на хората и на увереността на властта, че може да заблуди
всички и винаги да е победител. Тази симулация има абсолютно демонстративна
цел. Двете убити жертви и обвиняемият са просто едни пионки в цялата схема.
За да
бъде успешна една пропаганда, трябва да се състои от колкото може по- малко
понятия и да изглежда елементарна, да не
провокира замисляне за ситуацията, да се гради на подразбиращи се и твърдо
изградени в обществото стереотипи. В този аспект тези, които искат да натопят
Симпсън за убийство допускат грешка. Представят прекалено много доказателства,
които изглеждат като някакво странно съвпадение. Да, наистина лъжата им е
голяма, защото засяга съдбата на цял един човешки живот и използва две жертви,
чийто живот изглежда е без значение. Но проблемът е, че не са изпипали всички
компоненти на тази лъжа. За да бъде ефикасна, тя не трябва да може да бъде
проверена нито опровергана и затова опитът им за манипулация се проваля, тъй
като биват разкрити. Въпреки това този опит за манипулация все пак има някакъв
успех, защото всява смут в обществото. При всички положения се получава
несигурност и съмнение. Те биха могли да предизвикат повишено внимание у
гражданите, което отново ги прави силно подвластни на управлението, защото
свободата на действията и мисленето им се ограничава.
Ситуацията
може да бъде разгледана и в аспекта на рекламата. Чрез този скандал всички
участници в него набират популярност. Симпсън е представен като жертва на
етническа нетърпимост и като жертва, затова би могъл да спечели състраданието
на публиката и да придобие симпатиите й. За една известна личност винаги е от
полза да вдига рейтинга си, независимо в какво се въвлича. Адвокатите, които го
защитават също шечелят точки в своя полза. В крайна сметка и правосъдната
система излиза начисто, защото се постановява, че раздава справедливи присъди.
Така се завърта кръговратът на пропагандата и заблудата отново е пълна...
Източници:
- Александър Гънгов, “Логика на измамата”, София, Авангард Прима, (преработено издание) 2009
2.
Жан Бодрийар, “Предшествието на симулакрума”, сп. ΦІΛΟΣΟΦΙΑ, 4/91 , 5/1 – 92
Няма коментари:
Публикуване на коментар