Възпитателни проблеми в съвременното бългаско училище и педагогически взможности за тяхното разрешаване

За съжаление, в днешни дни се наблюдават много сериозни проблеми в родните ни училища. Можем да започнем с проблема в самата система. Изградена по един абсурден начин, с крайно недостатъчен брой часове по български език и литература, премети, засягащи морала и изкуствата, тя предварително задава деградацията у младежите. За един граждадин от най- съществено значение е да бъде грамотен и да познава собствената си култира, в това число литература, музика и художествено изкуство. За три часа седмично не може да се обърне необходимото внимание на граматиката и на всички значими литературни произведения. Отделя им се съвсем малко време и се разглеждат в съвсем сбит вид, което си е претупване и скоростно преминаване през всички, колкото да се отчете някаква дейност. Още по- зле е положението с предметите по изкуства, които в крайна сметка са едни от главните формиращи общата култура. Но някой е решил, че след девети клас това изобщо не трябва да се изучава. А както знаем, естетическото и нравственото възпитание са от изключително значение за развитието на личността. Освен че дават обща култура, те развиват възможността на мозъка да възприема разнообразни стилове и особености на различни култури. Те са тези, които формират един по- широк мироглед и дават възможност на децата по- нататък да се развиват в областта на културата и изкуството. Вместо това, младежите в повечето случаи излизат от училище без никакво музикално образование и бегла представа за заобикалящата ги култура. За да бъде преодолян този проблем, трябва да се направи някаква реформа, която да въведе повече обучение в тази насока, а също да се обърне внимание на предмети, които засягат обществения живот и формират добродетели у учениците. Реално в учебния план за средното образование не се набляга на възпитанието на децата и не се залага на тяхното оптимално добро развитие в личен план и в отношенията им с другите. Физическото възпитание също остава на заден план. Тези часове обикновено се смятат за почивка и се прекарват в кафенето или на пейката. Почти никой не се грижи за физическото здраве на децата и от тях не се изисква да покриват някакви нормативи както преди. Дори и да има такива, те са изключително занижени. Малко учители наистина наблягат на физическото развитие на младежите. А липсата на спорт и обездвижването оказват мнного лошо влияние както на външния вид на тялото, така в здравословно отношение.

Друг много важен проблем е масовата неграмостност на населението, но той не е провокиран само от недостатъците на идеята за образователната система. Тук идват некомпетентността на някои учители и нежеланието на някои ученици да учат. Факт е, че поради неадекватните условия в образователната система се наблюдава липса на кадри и в училищата влизат много неподходящи преподаватели, без да се прави особено голям подбор. Колкото и жалко да звучи, има мнго учители по български език, които сами са неграмотни и от тях не би могло да се очаква да научат децата на нещо. Ниските заплати, с които учителите едвам преживяват и масовото отношение на обществото към тях като хора втора ръка, които с нищо друго не могат да се занимават няма как да стимулира младите хора да искат да станат учители. А всъщност учителите заемат много важна роля във формирането на личността на децата. Учениците много лесно възприемат случващото се в света на училището като образец за поведение и това оказва влияние върху понататъчното им поведение в обществото. Задачата на един учител наистина е много тежка. Той непрекъснато трябва да внимава за това какъв пример дава и как да поднесе материала, за да бъде възприет качествено. Бъдещата реализация на индивида също зависи до голяма степен от учителя, защото ако той не даде необходимите знания, за да може върху тях да се прави надграждане в по- горни класове или степени на образование, на детето ще е много трудно да си ги навакса от други източници. Желанието за обучение също се влияе от един учител. Ако той не създава комфортни условия, не поднася материала по интересен начин и не успява да задържа внимянието на един ученик, той много лесно може да изгуби стимула си. Един учител винаги трябва да изглежда и да се държи с достойнство, за да се ползва с уважение сред децата. Изключително лесно може да загуби авторитета си и така никога повече няма да може да задържи вниманието върху изучавания предмет, а ще се превърне в обект на подигравки или критики. В България има много учители, които не се ползват с никакъв авторитет, което, разбира се, се дължи на най- различни причини. За да се избегне празното пилеене на учебното време, първо трябва да се прави по- голям подбор на преподавателите, а след това да се контролира тяхната дейност в часовете. Трябва да има строго определени норми и изисквания, за чието спазване да се следи. Вместо това, днешните училища са пълни с хора, чието място не е там. Някои от тях нито имат необходимата квалификация, нито желанието да преподават, нито дарбата да го правят. Има и много груби учители, които се отнасят към децата като към роби и предизвикват у тях неприязън към ученето. Качественият учител трябва да умее да общува с децата и да се стреми да създаде у тях разбиране и интерес към предмета си, също да им създаде навик по принцип да учат. Иначе, всеки учител, колкото и да е добър, може понякога да среща определени трудности в работата си и затова трябва да има на разположение квалифициран персонал от психолози и компетентни педагози, с които да може да се консултира при нужда. Като цяло трябва да се промени нагласата, с която се подхожда към образованието, защото в момента на него по- скоро се гледа като на нещо задължително и досадно, но не от особена важност. Никой не тълкува учителската професия като значима и извисена. Самите учители нямат стимул и нерви да се старят, някои дори не се интересуват от постиженията на учениците и вършат работата си колкото да отбият номера. Не спазват никакви педагогически принципи. Не проявяват никаква взискателност към обучаваните и не ги е грижа за личния пример, който дават. По този начин сами се лишават от уважението на учениците, а те пък излизат от училище без необходимите знания.

От друга страна, проблем има и в самите ученици, по- скоро не в тях, а в родителите им. Работа на семейството е да формира ценности у децата, така че те да искат да се обучават и да имат почтено отношение към преподавателите. Много семейства не поставят образованието на едно от главните места в заниманията на детето, а то само не би могло да се мотивира, поне не в ранна възраст. Каквото е отношението на родителите към училището, много вероятно е и децата да го копират. Ако един родител се отнася с пренебрежение към учителя, не може да се очаква от детето да го гледа с уважение. Принципът на уважение и спазване на поведенческата норма при децата трябва да се възпитават от семесйтвото. Дори и да не се обяснява целенасочено на детето, то вижда отношението на родителите си към институцията. Едно добре възпитано дете, на което се отделя време за житейски уроци, научено на достойно поведение и на което е даден добър личен пример от родителите, никога няма да си позволи да се държи с неуважение на учителя, да се противопоставя на задачите, които му се възлагат и 6те се стреми да постига успехи в образованието си. В българските училища пребивават много невъзпитани деца, които не се интересуват от обучение и си позволяват всякакви своеволия. Дори и с тях да работят специалисти, поведението им няма как да се промени, предвид факта, че вкъщи не са получили нужното възпитание. Нежаланието за учене има два аспекта. От едната страна са деца, които изобщо не са стимулирани от семейството си да уважават училището и да се стремят към успехи, а от другата са такива, чиито родители притискат прекалено много. При прекалената взискателност се получава обратен ефект и вместо мотивация, налице е отказ. Твърде взискателните родители трябва да намалят изискванията си, за да могат децата им да постигат оптимални резултати, а не да се отвратят и да възприемат ученето като наказание. В днешно време много деца бягат от училище, защото или нямат възпитана необходимост от образованието или са прекалено притискни от родителите си. За да има стимул да посещава училище и да постига успеху в него, едно дете трябва да вижда подкрепа както от семейството си, така и от учителите. Това може да се постигне чрез предлагане на награди, които детето оценява като изключително интересни, при постигане на определени успехи. Учителите трябва винаги да забелязват и да поощряват успехите чрез похвали и съответните оценки. Трябва също да се акцентира върху ползата от съответния изучаван материал, децата трябва да са информирани с какво ще им помогне това в бъдещето, независимо дали ще са им необходими тези конкретни знания или това служи за развитие на интелигентността и умствените способности, създава навик за учене изобщо, който ще им послужи в по- горните степени на обучение. За да не губят  мотивацията си, децата, които се справят по- добре, трябва да има ясно изразен критерий за оценяване, който да не се нарушава. Не е правилно на всички да се поставят високи оценки без от тях да се изисква нищо. А това правят много учители защото или не им се занимава, или смятат, че предметът им не е от съществена важност и няма нужда да товарят децата. Някои правят това, за да си спечелят симпатиите на учениците, но не си дават сметка, че по този начин им вредят. Всички науки трябва да се третират с еднаква степен на важност. Крайно недопустимо е един учител да си избира любимци от класа, които винаги да толерира и да поощрява с по- високи оценки, а другите да пренебрегва.

Друг много важен проблем е високата степен на агресия. Тя отново е причинена от некачественото домашно възпитание. Когато на детето не е обяснено как трябва да се държи в обществото, много вероятно е то да тръгне по грешен път. Също при наличието на чести спорове и кавги в семейството, това се възприема като модел на поведение и после се повтаря пред други хора. Самите учители също проявяват неуважение един към друг пред децата, говорейки лошо зад гърба на колегата си, което е напълно неправилно. По този начин даавт пример на децата да правят същото и да се нападат един друг. Прекалено разглезените деца, които са свикнали да получават всичко наготово са склоннида проявяват агресия, когато исканията им не са задоволени. Ако получат ниска оценка, самочувствието им се накърнява и това може да провокира подобно поведение. Крайни случаи на агресия се наблюдават дори срещу самите учители, освен че съученици се избиват помежду си. Голямо влияние върху поведението на децата оказват елевизионните прорами, които представят насилие. Оставени без контрол, те гледат многобройни кървави сцени, дори в детските филмчета се акцентира на злодеите и те се представят като главен герой, който трябва да бъде уважаван. По този начин децата възприемат това като нормалното поведение и след това, логично, го повтарят. Един родител трябва да се интересува от това, което гледат децата му, да обяснява кое е лошо и кое- добро, за да се избегне тази деградация в разбиранията на младежите. Трябва да се набляга на повече образователни програми, които развиват мисленето и на такива, които илюстрират добри постъпки. Дори да присъстват сцени на насилие, те трябва да се интерпретират като нещо неправилно, което трябва да се избягва. Учителят трябва да следи за прояви на девиантно поведение у учениците и ако забележи ткова, веднага да потърси родителлите. На тях и на детето трябва да се предложи консултация с професионалист, който винаги да е на разположение. Изначално на родителите трябва да се обръща повече внимание за това как възпитават децата си, в каква среда ги отглеждат и дали отделят достатъчно време за общуване с тях. В училище постоянно трябва да се набляга на възпитанието на добродетели у децата, а не просто да се разказват уроци по най- формалния начин. Не бива да се демонстрира никаква етническа, полова или каквато и да било дискриминация.