Декарт и вродените идеи

        Идеите при Декарт са вродени, външни и измислени. Твърди, че имаме идеи за неща, които нямат никакво сетивно проявление. Това са неща като познанието, незнанието, съмнението и други подобни, които всеки би могъл да изброи. Тези неща са чисто духовни. По отношение на разсъдъка те са прости. Той ги познава само благодарение на вродена светлина. Тези прости чисто духовни неща се познават изключително лесно, необходим е само разум. Истинското познание идва чрез разсъждението. Не можем да разчитаме на сетивата, защото те ни лъжат, един път правят нещата да изглеждат по един начин, друг път- по друг и не ни представят нещата такива, каквито са в действителност. Чрез дейността на разсъдъка можем да се абстрахираме от влиянието на нещата и да познаем истинската им същност. Други прости природи са чисто материалните неща, които се познават единствено в телата, това са протяжността, движението, фигурата и т.н. и смесените, които се отнасят еднакво и към еднакво към телесното и духовното. Към тях Декарт причислява неща като съществуване, единство и траене. Всички останали неща, които познаваме са съставени от простите природи. Те се комбинират и така създават мислите. Не бихме могли да не познаваме някоя проста природа. Щом ние изказваме някакво съждение за нея, знчи имаме идея за нея в ума си. И понеже тя е проста природа, няма части. По необходимост заключаваме, че я познаваме изцяло. Една идея за проста природа не може да не я обхваща цялата, щом като няма части които да обхваща. Простите природи са очевидни и ясни сами по себе си. Всички обекти са съставени от прости природи и всяко знание се основава на тях. Необходимо е само внимателно разсъждение и разглеждане на всичко, което знаем за един обект, за да можем да открием връзката между простите природи в него и да достигнем до по- пълно познание за него.
Научете повече