„Може ли социализмът да работи?” (част трета от „Капитализъм, социализъм и демокрация” на Йозеф Шумпетер)

Йозеф Шумпетер е австрийски икономист и политолог. Роден е през 1883 г. в Трещ, на територията на днешна Чехия. Въвежда иновационна икономическа теория, наречена „съзидателно рушение”. Предприемачът е лидер, трябва да може да владее и да отстоява позициите си.

Издава книгата си „Капитализъм, социализъм и демокрация” през 1942 г. В нея той разглежда проблемите на тези три типа общество. Проследява марксистката доктрина, описва преходите между различните периоди, разглежда условията и последиците от различните видове политика и взаимодействията между тях. Също дава и някои исторически сведения за събитията между 1875 и 1914 г., описва развитието на някои от най- важните страни в света- САЩ, Германия, Русия, Швеция, Австрия.

Третата част от книгата, която е посветена на социализма, е озаглавена „Може ли социализмът да работи?”. В нея Шумпетер подробно разглежда всички аспекти на тази политика, условията, които са необходими, за да се осъществи, преимуществата и недостатъците на социалистическия проект, предлага  негово подробно описание. Тезата на Шумпетер е, че той може да бъде осъществен, стига да се изпълнят необходиите условия. Социализмът бива сравняван с капитализма. Социализмът може да бъде наречен институционална система. Там контролът над средствата на производство и самото производство се намира в ръцете на главните управляващи фигури. Икономиката принадлежи на обществената сфера, а не на частната. Шумпетер изказва мението, че за социализма съществуват много нелепи наименования. Той нарича обществото, което изследва „централистки социализъм”. Разглежда конкретна разновидност на социализма. Характеризира се с отстъствието на множество центрове на управление, отчасти липса на автономни териториални сектори. Пояснява, че централисткият социализъм не означава, че непременно централната власт има абсолютен характер. За да се избегне този момент, трябва предварително да се състави план, по който да се движи изпълнителната власт, който се обсъжда в парламента. Може да се създаде контролен орган, който да следи за правилното изпълнение на плана. Има право дори да налага вето. Свободата на действията трябва да се запази при онези, които ръководят  някакви отрасли. Шумпетер заявява, че разбира понятията „комунизъм” и „колективизъм” като синоними на социализма. Обяснява, че теориите на трите нямат някаква съществена разлика. Всеки социалист се стреми към революция на обществото чрез икономиката и обещава състоянието на обществото да се подобри чрез преобразуванието на икономическата институция. Решаващата роля принадлежи на икономическия строй в елементите, които формират обществото. Това е теорията, според която трябва да функционира социализмът. Според мен, обаче, Хората очакват невиждан икономически прогрес, производство на най- различни продукти. Но всъщност властта не цели точно това. Социалистите правят силни икономически обещания в борбата за гласове на избиратели, но изневеряват на учението си.

Социализмът се превръща в нова култура. Претендира за свобода, равенство и братство, както гласи известният лозунг. Не би трябвало да съществува експлоатация между хората, предполага се, че всички ще живеят в мир и любов. Но Шумпетер признава, че социализмът е културно неопределен. Хората от обществото биха могли да бъдат най- различни, всеки един да изповядва своя собствена философия, никой с никого да не се намира в съгласие, няма общоприети норми, нито цели, нито насоки. Обяснява тази културна недетерминираност с липсата на компонента, който определя социализма, икономическата система в нейния цялостен вид задава тип култура, но това не е достатъчно. При капитализма нещата стоят по съвсем различен начин- има ясна определеност, н чията основа могат да се правят прогнози за развитието му. Но неопределеността на социализма не пречи да се разширява неговият кръг на възможни следствия. Шумпетер твърди, че социалистическата икономика може да бъде изразена чрез формална логика. Но едва ли логическата възможност на този проект би могла да убеди когото и да е, че социализмът може да бъде въведен на практика в обществото. По- скоро би могло да се открие логическо противоречие в проекта. Централният орган е този, който решава какво и как да се произвежда. Самите социалисти не могат да дадат научно обяснение на този проект. Полотиците трябва да съобразяват решенията си с икономическите и културните норми на обществото, но след време те сами започват да създават тези норми и това практически им позволява пълен произвол. Това господство не би могло да създаде равенство между хората. Привидно всички са равни, но властта може да зададе където си поиска необходимост от неравенство и разпределение. По този начин владее цялата ситуация в своите ръце. Получава пълната свобода да подкрепи някой определен проект или да възпрепятства друг, който не й е угоден. Шумпетер очевидно смята, че това е много печеливша стратегия с оглед на икономиката. Но според моите наблюдения, тази политика е практически неосъществима, поне не в смисъла, който е заложен първоначално.  Реално, в живота си ще може да успее само онзи, който първо и преди всичко, не се противопоставя на властта и освен това предлага дейност, която ще бъде от нейна полза. Много хора са склонни да се заблуждават, че всичко е подредено както трябва, но хората, които наистина могат да бъдат обективни са тези, чието бъдеще е съсипано, поради това, че са били някакъв вид пречка за властта. Имуществото се разпределя на глава от семейството, един човек не може да получи повече, отколкото му се полага според властта, независимо дали има паричната възможност да си го позволи. Социалистическата политика е абсурдна. Тези правила са несправедливи, измислени и се крепят само на доверието на хората в управляващите. Изглежда, че е много лесно да бъде подведено едно общество. Чрез множество пленителни обещания, сравнително добро провеждане на политиката в началото, хората не се замислят много и бързо приемат идеята като гениална. Хората по природа са склонни да вярват в съществуването на някакъв герой, който ще ги избави от всички страдания и ще направи живота им прекрасен. Вярвайки в идеята, те са неспособни да прозрат истинската й същност. Вярват, че техният герой е единственият умен, одобряват всичко, което прави, независимо дали им харесва или- не, защото смятат, че се прави в името на светлото бъдеще и просто е някаква временна наложителна мярка, която не може да бъде избегната. А тези, които по някаква случайност са били облагодетелствани, никога няма да разберат, че не на всички се е усмихнал късметът. Мозъкът на обществото е толкова промит, че никой не забелязва, че е манипулиран, тези, които го осъзнават не смеят да се обадят от страх да не се влошат нещата. А правителството си прави каквото поиска, иззема имоти, решава кой какво да работи и всъщност действа само и единствено за себе си. Всичко бива контролирано от него. Съществуват множество ограничения в движенията на хората между градовете, още повече- между държавите, всичко, което се внася трябва да бъде предварително одобрено, защото иначе би могло да повлияе на заблудените хора. Гражданите нямат право на никакво мнение и абсолютно всяко действие подлежи на строг контрол.

Но Шумпетер не е склонен да отхвърля  социалистическия проект, защото е взаимстван от комерсиализма. Предполагаемото разпределение по равно би могло да има ползотворен характер, но за кратък период. Ако гледната точка на социалистите се сведе до целта за максимално удовлетворение на елементарно ниво, би могло и да се получи. На гражданите се разрешава да избират между някои продукти, но не им е разрешено да избират празници и посещение на храмове. Упражнявайки социалистическата власт над обществото, се създават и нови типове хора. Ако социализмът е способен да внушава някакви надежди, то е в точно тази област. Шумпетер не смята, че в това има нещо нередно, но когато целите на всички са насочени само към просперитета на държавата, ценностите се изменят, създава се изкуствен морал, което води до разпад на личността. Шумпетер е готов да изпозлва положителните страни на тази политика от гледна точна на икономиката, бързо развиваща се и продуктивна, по метода на манипулация, монопол и битка с конкуренцията.

Шумпетер заявява, че централисткия социализъм може да обезпечи логическата последователност на системата. Всичко е върос на планиране. Създава се коефициент за оценка на всеки производствен продукт. Това е първата пречка, която е преодоляна. Следва да се покаже как ще бъде отстранена втората- практическата неосъществимост на идеята. Шумпетер казва, че болшинството антисоциалисти признават поражението си на нивото на логиката. Твърди, че теорията не се основава само на предишното производство на ценности, базира се на налични ресурси и, който влага в каузата, следва да бъде обезпечен. Социалистическата икономика се нуждае от бюрократичен апарат, а социалните условия трябва да подпомогнат създаването му и функционирането му. В този апарат не трябва да има съмнение, при нормални условия той ще има всяка необходима информация за развитието на даден отрасъл и се предполага, че винаги ще работи за общото благо. Но на практика, според мен, това няма как да се осъществи, защото не е възможно да се събере общество, което да се бори за една и съща кауза безкористно, всеки, докоснал се до властта се опитва да заграби колкто може повече и да уреди собствения си живот. Според Шумпетер не всичко може да бъде овладяно чрез метода на проба и грешка, но това е абсурдно, произволните проби и множество грешки довеждат до падение, този метод не е компетентен. Създаването на нови планове е важна стъпка в прехода към социализма. По това направление няма особени разлики между пазарната икономика и социалистическата. Стремят се към оптимални резултати и има специални хора, които разработват програми, за да бъде това възможно. Но не би било възможно да се постига винаги най- доброто и най- виското, подобрен стремеж може да се окаже пагубен. Проблемите, които възникват при социализма и комерсиализма могат да бъдат разрешени по- лесно чрез социалистическата ситема, смята Шумпетер. Това е така, защото всяко решение се взима от върховната власт, като преди това подлежи на подробно обсъждане. Средно важна роля играят конкурентните компании. В управлението на подобна система е необходим голям интелект и познания. Смята, че социализмът има голямо преимущество над капитализма, поотношение на големия бизнес. Смята, че новата система би била съвършената конкуренция, която ще може да постигне невиждани досега успехи. Броят на компаниите и предприятията расте главоломно, резултатите се подобряват. Важен фактор е относителната ефективност. Гражданите на социалистическите общества имат за задача да допълнят недостатъците на социалистическия план, това е истинската предполагаема идея- всеки да допринася с всичко, което може за благополучието. Шумпетер е убеден, че социзлизмът е морално издържан, безспорно удовлетворява чувствата за справедливост на хората.

Социалистическата система претендира за равенство на доходите между всички хора. Също като при равното разпределение на продукцията, това ще доведе до максимално удовлетворение на потребмостите. Тази елитарна система твърди, че ще доведе до високо ниво на благосъстояние. Повечето социалисти са убедени, че националните доходи ще са доста високи и обществото ще съумее да ги използва пестеливо. Проблемът е, че някои хора биха могли да бъдат безразлични към системата и да разхищават средствата, ноданъците които се въвеждат, по някакъв начин регулират това.

Шумпетер дава като пример за успеха на социализма високите доходи от производството, продукцията е много по- успешна, отколкото при капитализма. Всяка критика към социализма трябва да бъде снета. Предполага се, че социалистическата система позволява на всеки да води свой бизнес, в който наистина е специалист. Това може би е до някаква степен възможно, но когато в някои държави, като например България, някой се превърне в пречка или ма възможност да се изнесе в друга страна, той ще бъде възпрепятстван да се развива професионално. Това може би е добре с оглед на запазването на кадрите в собствената държава и ще им бъде позволено да работят само за нейното развитие, но е в ущърб на личността. Нарушено е правото за свободна воля. За Шумпетер очевидно тази схема е единствената валидна, която може да доведе до икономически прогрес, всяка друга води до разпад. Бих казала, че това е една недостойна позиция, в която е позволена манипулация, злоупотреба с индивида и нарушение срещу индивидуалните права. Тъй като хората не биха моглли да бъдат единодушни и да се стремят към едно общо благо, властта може само да се възползва от тях и да ги обсипва със заблуждения.

До голяма степен Шумпетер е последовател на Маркс. Изповядва неговите идеи и се стреми към същата цел. Посветил е цялата първа част от книгата си на него, описва доктрината му и дори го нарича пророк и учител. Аз бих могла да кажа, че те двамата успешно са постигнали това, което са целяли с оглед на собствената си изгода и отчасти на икономиката. Германия и Австрия определено са доста проспериращи страни в момента, което може би е последица от тази политика, но все пак тя се е разпаднала, което означава, че определено не е най- доброто решение. Аз бих нарекла социалистите хищни чудовища, които смачкват всичко по пътя към стремежа си. Резултатъът зависи от подредбата на обстоятелствата и границата която се постава на абсурда. Ако дадена страна съумее да се възползва от това положение, ще просперира. Но ефектът е временен и при всички положения се налагат промени, една и съща система не би могла да действа много дълго време, предвид факта, че е базирана на спекулации. Когато хората се чувстват ограничени, те са способни да се възпротивят и да разрушат напълно всичко, дори добрите страни на проекта.